Богатият плейбой Брит Рийд (Роугън) не се вълнува от нищо друго в живота, освен от жени и купони. Един ден, след смъртта на баща му Джеймс Рийд (Том Уилкинсън) – уважаван издател на вестник и публична фигура – Брит се оказва начело на медийна империя, с която не иска да има нищо общо. Новите обстоятелства в живота му обаче го срещат с Кейто (Джей Чоу) – служител на баща му, който меко казано пилее изключителния си технически и физически талант. Двамата бързо стават приятели и откриват възможност да направят нещо смислено с живота си. Те решават да се борят със злото, като самите те се превърнат в престъпници в очите на обществеността. Така се превръщат в маскирания герой Зеления стършел и неговия помощник… Кейто.
Въпреки че съществува от 1930 година, което го прави един от най-старите маскирани отмъстители, Зеленият стършел е един от най-малко познатите у нас герои. Това ще рече, че по-голямата част от хората ще подходят към филма без ни най-малка представа какво точно да очакват, извън общата идея, че става въпрос за филм за супергерой.
Филмът може да е фантасмагория като „Спайдърмен” или „Х-мен”, може да е здраво стъпил в реалността като „Черният рицар”, или може да е нещо съвсем различно. Просто трябва да изредите няколко по-известни комиксови герои за да се убедите в огромните тематични възможности.
Аз лично очаквах типичен студиен филм с по-артистичен подход, изразяващ се в честичко използване на визуалните похвати, превърнали се в запазена марка на режисьора Мишел Гондри – нещо подобно на „Хълк” на Анг Лий да речем – примесен с типичния хумор на Сет Роугън. Филмът обаче се оказа по-близо до „Шут в г*за” – лековат и забавен и което е най-хубаво, не се взима особено на сериозно. А това може да бъде само гигантски плюс, защото е просто невъзможно по друг начин да приемем Роугън като супергерой, пък бил той и кретен като Брит Рийд.
Що се касае до изродската визуална стилистика, характерна за Гондри, тя почти липсва, но моментите, в които се появява под една или друга форма са наистина впечатляващи. Тук трябва да отбележа за тези, които се притесняваха, че той няма да може да се справи с екшъна, че именно тези епизоди – преследвания и най-вече битки – са едно от най-оригиналните и отличителни неща във филма. Забавянето на времето, фиксирането на оръжията… абе, бива си ги.
За разлика от „Шут в г*за” обаче, в „Зеленият стършел” скришно не се прокрадват почти никакви сериозни теми и социални и културни коментари за деградацията на модерното общество. Разбира се, не мога да кажа, че те изцяло липсват, напротив, засегната е покварата на медиите, упадъка на парисхилтъновския начин на живот и разбира се, малко “daddy issues”, защото за къде американски филм без тях? Просто те са представени много повърхностно, но то и целта на филма не е да ви занимава интелектуално.
На това ниво, единствената тема, която успя да ме заинтригува и която се появява още в първото превъплъщение на „Зеленият стършел” (в радио предаване), е тази за решението на героите да се борят с престъпността, като самите те се превърнат в престъпници, но не в онзи смисъл, в който са така наречените „vigilante” или пък всички други супергерои, обявени извън закона, като Батман например. Лично на мен, това ми изглежда като интересен психологически момент на фона на всички останали супергеройски изстъпления. За съжаление, тази идея ни е обяснена в прав текст и така сме лишени от възможността да изпитаме интелектуалното удоволствие сами да стигнем до нея.
Друго нещо, което ми доpада е, че Брит почти по никакъв начин не се променя като герой. Той е глуповат, разглезен и безотговорен в началото и общо взето, такъв си остава и в края. Аман от осъзнаването на моралния, гражданския и всякаквите там други дългове.
Май прекалено се отплеснах във философстване върху филм, който дори за секунда не си е поставил друга цел освен да забавлява – нас, които го гледаме и очевидно авторите, които са го снимали. Затова последни няколко думи за актьорите.
Смятам, че тук Сет Роугън ще допадне дори и на тези, които не могат да го понасят, защото ролята му приляга. Освен разбира се, ако не сте върл фен на радио версията на Стършела. В такъв случай, сигурно ще го намразите. Камерън Диас няма да я коментирам, напоследък тя е просто трагична. Том Уилкинсън както винаги е на висота, а Кристоф Валц като параноичния суперзлодей Чудновски е гигантски кретен.
Искам да отлича Джей Чоу като Кейто. Забавен и харизматичен човек, когото, сигурен съм, го очакват още по-големи успехи. Но наградата ми за най-добра роля отива при неприсъстващия в надписите Джеймс Франко, който само за две минутки ме разцепи от кеф като престъпен собственик, който си е позволи да отвори някакъв супер-дупер, турбо клуб без благословията на мистър Чудновски. Жесток!
За съжаление, все още не мога да кажа нищо за 3D презентацията на филма, тъй като го гледах на 2D копие. Но не смятам, че този елемент би могъл да повлияе сериозно на оценката ми в една или друга посока.
„Зеленият стършел” е изненадващо приятен филм – забавен, с отлични екшън сцени – и макар да има малко сценарни проблеми и да изследва предимно познати територии, крайният резултат е стилен и задоволителен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар